Изкуството да правиш сватби
„Sky’s the limit – това съм аз!” – Христо Димитров, собственик на сватбена агенция „Пертито”
Знам, кой започва обикновените си изречения с „аз”.
Изреченията, които ще прочетете тук, обаче, са напълно необикновени, защото са преживяни многократно от мен и знам, че ще ви послужат в откриването на правилните хора сред сватбените агенти и водещи.
Това е разказ от първо лице за вече 20-годишния ми опит като мъж, сватбен агент и водещ.
Взаимоотношенията мъж–младоженец и сватбата са ясни – един официален костюм и избор на напитки. Но мъжът–професионален сватбен агент и сватбата имат съвсем различен тип връзка.
Обичам да общувам с хората и имам нюх да предусещам техните желания. Опитът ми като радиоводещ ме научи само с една дума да разбирам какво ми казват и кой стои пред мен.
Живея като перпетум мобиле, защото работата ми е надпревара с времето. Участвам проактивно във всеки един етап на сватбата, това е задължително за професионалиста, нали е ясно?
Единствената възможност да покажа на младоженците, колко специални са те за мен, е много ограничена. Времевият натиск ми е познат и от филмите – запознаваш се с главните герои, влизаш в мислите им, започваш да мислиш и действаш като тях и накрая те се женят…
Така и се роди идеята да разкажа за изкуството да правиш сватби, споделяйки личните си 5 сватбени суперсили, представени като кино заглавия.
И така … Затегнете коланите!
Суперсила 1: „Вездесъщият”
Ако след първата среща с мен младоженците не си кажат: „Боже, какъв късмет имаме, че попаднахме на този човек! Да е жива и здрава кумата на Митко!”, значи нищо не съм направил.
На този етап „младите влюбени” имат безброй въпроси и нито един отговор. Нуждаят се от човек, на когото да се доверят дотолкова, че да са съгласни да оставят всичко в негови ръце. И искат да им е лесно. Тук е моето място и започва моето време.
Суперсила 2: „Скорост”
Киану Рийвс се качи в проклетия жълт автобус и не слезе чак до добрия финал. Респект! Тук говорим за смелостта, за скоростта и за това да не се отказваш пред каквото и да си изправен.
Убеден съм, че е много важна суперсила и че всички решения, са на три телефонни разговора време. Не приемам отговор „Утре!” нито от екипа си, нито от моите подизпълнители – всичко е сега и веднага.
Досадно е да отваряш ден след ден пощата си в очакване на оферта, нали? Моят стандарт за скорост е 24 часа и оферта е кацнала на правилното място. Без коментар!
Суперсила 3: „Ангелите на Чарли” и „Седемте самурая”
Телефоните им работят 24/7, в сезон живеят без почивка и личен живот. И нищо не ми отказват. Те са моите ангели /по-известни като момичетата от офиса и декорацията/ и моите самураи /по-известни като момчетата с шатрите, масите и столовете/.
Как да мотивираш екип, се учи в движение и с цената на грешки. Но явно се справям, щом имам тях. И не всичко е пари! И любов има, сигурен съм.
Суперсила 4: „Теория на големия взрив”
Истинската ми стихия е самото събитие. Винаги е било така.
Горя в работата и съм навсякъде – като дух. Работя на първа линия, после слагам сакото и водя сватба. Знам къде какво може да се обърка и действам преди да се появи проблем, това е водещо мое предимство.
Обичам енергията на събитията, които правя толкова, че по време на работа не виждам нищо друго. Просто избухвам! И преносно и непреносно.
Суперсила 5: „Добро утро, Виетнам!”
Утрото след сватба е наградата за мен. Всеки мускул по тялото ми напомня за себе си, все още чувам музика, гласове и смях, усещам се пропит с аромата на скъпи парфюми и скъпи пури… Знам точно как сме се справили – от девет до десет.
Пристрастен съм към тези сутрини – тогава знам, че съм жив!
Правя две неща: първо, пиша съобщение с благодарност и молба да се чуем към младоженците и второ, заставам прав пред въображаемия микрофон, същия като този на Робин Уилямс във филма „Добро утро, Виетнам” и викам с пълен глас „Добро утро, следващи мои младоженци!”.
Това беше моята класация. Сигурен съм, че мога да пиша още много, но редакторите ще ме отрежат – нали това им е работата.
Затова приключвам така:
Прочетохте егоцентричното ми признание до края, заради което ви давам безценен съвет. Не се задоволявайте с по-малко от 5 по моята филмова скала. Защото искате Вашата – не нечия друга сватба. А за лична сватба ви трябва личност, която да ви приема лично.
Бих казал „Твърде лично”!
Ваш,
Христо Димитров – Тито